Конна база PERIVOLAS: За да виждате този флаш Ви е нужен
Adobe Flash Player версия 8 или по-висока!

Get Adobe Flash player

Лудото Тудорче идва...


02 Март 2017 г.

Тук сме да покажем, че има живи въглени на българщината. Да покажем на младите, че българският дух е силен и ще пребъде! – споделят местнте. - За нас конят е свещено животно. Стотици коне се отглеждат с много любов от бачевци. Култът към тях идва още от древността и е съхранен в пълна сила и до днес! „



Ситен даж зароси,

ой Тудо,

ситен даж зароси ле,

джам Тудо.

Та стадо ороси ,

ой Тудо,

та стадо ороси ле,

джам Тудо.



Това е една от песните, с които започва празникът Тодоровден в село Бачево. Истина е, че животът на бачевци е немислим без конете. Конят е почитан от незапомнени времена, като винаги е бил важна част от бита.

Той препуска и в народните песни: понася момъка, тръгнал на гурбет, води стопанина си и цвили пред портите на изгората му, преминава планини и реки, за да открадне най-гиздавата мома. Под седлото на коня едно време са пращали и хабер. Както навсякъде в България, така и в Бачево най-голяма почит на коня се отдава на Тодоровден, или на т. нар. Конски Великден.



Конете



Така е в нашето село – под всеки покрив и кон. Задружно живеят хората със своите вихрогонци.



Защо Тодоровден и защо коне?



Не е случайно, че това е празникът, който всяка година се променя спрямо Великден, но винаги настъпва заедно с пролетта. Сменят се сезоните, променят се и хората. Всички се готвят за идващото лято.

Земята търпеливо чака. Полека-лека идва и периодът на активна работа за конете. Идеята на празника е да се покаже в каква физическа форма се намират животните, дали са готови да посрещнат новата година, дали стопаните им са се грижили добре за тях през изминалата зима.

Гордост за всеки е да покаже колко охранен и здрав е неговият кон. Тази показност в миналото е била по-важна, отколкото състезателната част.



Празникът се нарича още Лудото Тудорче. От малка го обичам, като че всички у нас да се казват Тодоровци, а видиш ли ни един именник вкъщи нямам ;)



Преди десет години за първи път участвах в ритуала и за първи път се качих на кон. Учех се от бабите какво и как трябва да се направи, те са мъдри и знаят.

И сега пред очите ми е баба Роза в деня, когато седяхме на старата дървена пейка пред нейната къща. Говорим за Тодоровден. Тя пее:

Тодоре ле, либе ле,

ти си мене либило.

Ти си мене либило, либило

та не си ми кажало…

Песента й неусетно прелива в разказ…



Легендата казва, че Свети Тодор забил копието си в земята, вързал за него коня си и отишъл при дедо Господ да се моли за лято. Вярва се, че той носи лятото зад гърба си, а зад него остават и трудните дни, въртоглави и луди. Култът към Св. Тодор е широко разпространен в българските земи и в иконографията.

Светецът е представен като ездач на бял кон. Всички обичаи на този ден се изпълняват за здравето на конете и на хората.

Баба Роза продължава:

– Чедо, и требва да знаеш, че още преди изгрев слънце се месят два ритуални хляба – Св. Петка и Св. Тудор (под формата на конско копито или конска глава). Те се освещават в църквата, след което се слагат в зобта на конете.



В църквата рано сутринта се ходи. Там се освещава и варено жито, което се пръска по всички ниви за плодородие. От църквата като чуем тъпаните, значи требва да вървим към площада.



Тогава на хорото се хващаме всички – и невести, и свекърви. Пеем за радост, за здраве и за берекет…



Разбрах, че това е не само важен ден за конете, но и за младите невести, които официално се признават за такива. Празнуват тези, които са се омъжили през изминалата година. Идеята е да покажат пред техните свекърви колко са работни. Кланят се три пъти до земята и която невеста се кланя най-ниско, тя ще да ожъне житото най-добре.

И така в две редици се редят снахи и свекърви, обич и уважение да покажат едни пред други. После конете се захранват, момците си с късмет изпращат.



Символите и захранването:



Обреден хляб – за плодородие;

Червено яйце – да се червят бузите на младите булки и на децата;

Сол – за кърмило;

Лук – против уроки;

Захар – за сила и за бели зъби;

Царевица – за богат урожай;

С тези продукти и благословията на жените, конете и ездачите тръгват към местността, където се провеждат традиционните кушии.

И тук баба Роза спира с лека въздишка, след туй поклаща глава. Сякаш сме си казали всичко.



Семейната трапеза:



Събират се млади и стари да си кажат поне „За наше здраве!” Трапезата остава постна. Ястията, с които се красят празничната маса, са: леща яхния, фасулена чорба, постно зеле с ориз и праз, червени чушки, пълнени със зрял боб, варено жито.



Празникът не свършва, няма край и песента, традицията продължава своя път. Ездачите са уморени, но няма да се предадат, навсякъде кипи духът на радостта.



текст Ива Попова









всички новини »



Конна езда

Конна база PERIVOLAS-с.Бачево